Кампанията за възмездие на Тръмп върви зле — и може да има обратен ефект
Вижте всички тематики Връзката е копирана! Следвайте
Толкова рядко се случва огромно федерално жури да отхвърли обвинителен акт, че това се е случило единствено пет пъти през фискалната 2013 година, съгласно Бюрото по правосъдна статистика. Пет пъти. В цялата страна. От повече от 165 000 случая.
Това е 1 на всеки 33 000 случая. В процентно изражение това е 0,003%.
И въпреки всичко президентът Доналд Тръмп и неговото министерство на правораздаването към този момент съумяха да реализират това удивително достижение и в двата си знакови опита да наложи законово отмъщение против враговете си.
Първо пристигна огромното жури, което отхвърли 1 от 3 обвинявания против някогашния шеф на ФБР Джеймс Коми през септември – явно най-значимото обвиняване – и едвам с малко се съгласи да повдигне другите две. Тогава обвиняванията против Коми и основния прокурор на Ню Йорк Летиция Джеймс бяха отхвърлени, защото арбитър постанови, че прокурорът служи нелегално. След като Министерството на правораздаването съумя да откри различен прокурор, който да се опита да повдигне наново обвиняване против Джеймс, огромно жури в четвъртък отхвърли да благодари. То отхвърли обвиняванията.
Министерството на правораздаването алармира, че може да упорства и да се опита още веднъж да упрекна Джеймс.
Но в този миг цялото това упражнение за отмъщение върви много зле за администрацията и наподобява все по-вероятно да има противоположен резултат върху Тръмп.
Неговата акция от дълго време страда от доста забележителен и значим недостиг - и това е действителното доказателство.
Колкото и да се пробват съдружниците на Тръмп да оправдаят това като законна борба след четирите му обвинявания, когато той беше отвън служба, обвиняванията за ипотечни измами против Джеймс и обвиняванията в лъжесвидетелстване против Коми наподобяват много нежни – доста по-крехки от обвиняванията против Тръмп, сигурно. Дори някои консервативни правни учени се присмиваха на доказателствата.
(Обвиненията в класифицираните документи против различен зложелател на Тръмп, някогашния консултант по националната сигурност Джон Болтън, наподобяват по-сериозни. Но следствието беше подхванато от администрацията на Байдън и Тръмп не играеше такава роля в оркестрирането на обвиняванията.)
Нещо повече, политическият темперамент на това изпитание е на друго равнище. Докато Тръмп и неговите съдружници безпричинно твърдяха, че зад обвиняванията на Тръмп стои тогавашният президент Джо Байдън, ролята на Тръмп в оркестрирането на тези обвинявания е много безсрамна и доста разкрита, с цел да могат всички да я видят.
Това е просто доста друго животно - без значение какъв брой доста хора се пробват да го опълчват на двете страни.
Ситуацията затвърждава метода, по който Тръмп в действителност е трансформирал в оръжие правосъдната система.
Добре открито е, че администрацията на Тръмп се бореше да откри прокурори, които даже биха показали тези случаи пред огромни правосъдни заседатели. CNN даже заяви, че лоялните на Тръмп висши чиновници на Министерството на правораздаването, в това число основния прокурор Пам Бонди, са се съпротивлявали на случаите.
В последна сметка, с приключването на отминалостта по обвиняванията против Коми, Тръмп принуди американския прокурор да напусне. Очевидно най-хубавият метод обвиняванията да бъдат повдигнати задоволително бързо е да се конфигурира Линдзи Халиган - която, както означи съдията, който по-късно я дисквалифицира, няма " предходен прокурорски опит ".
Това, което последва, беше неуспех, при който въпросът изглеждаше не толкоз дали делото Коми ще бъде отхвърлено, а по каква причина. Сред проблемите беше странното държание на Халиган при обезпечаването на обвинителния акт. Това беше отрова за евентуален неуспех, преди противозаконното назначение на Халиган да потопи както него, по този начин и случая Джеймс.
Но доста от тези проблеми остават и могат да станат огромни, в случай че администрацията успее да обезпечи ново обвиняване в единия или и в двата случая.
Нещо повече, доколкото администрацията просто продължава да повдига тези обвинявания, това може да ускори друга причина за съдиите евентуално да ги отхвърлят: селективно или отмъстително гонене.
Което ни води до другия основен детайл тук: публичното усещане. Не единствено съдиите могат да разсъждават, че доказателствата за законови нарушавания нарастват; това е и американският народ.
Американският народ, в края на краищата, към този момент наподобява гледа на тези случаи с много повече песимизъм, в сравнение с в миналото е гледал на обвиняванията на Тръмп.
Неотдавнашно изследване на Юридическия факултет на университета Marquette сподели, че американците споделят с разлика от 55%-45%, че обвиняванията против Тръмп са били оправдани, само че с разлика от 58%-42%, че обвиняванията против враговете на Тръмп не са оправдани.
Това повтори по-ранни изследвания, които демонстрират, че американците са много скептични към случаите на Коми и Джеймс - по метод, по който те просто в никакъв случай не са били за обвиняванията на Тръмп в действително време. Освен това американците бяха доста по-склонни да гледат на случаите Коми и Джеймс като на политически.
Тези обстановки не са ябълки за ябълки. И това не е единствено в съдилищата; правилно е и в съда на публичното мнение.
Така че, в случай че сте Тръмп, какво вършиме с това?
Склонността му сега наподобява е да направи всичко допустимо, с цел да изтъкне нещо и да аргументи правни главоболия на хора като Коми и Джеймс. Ако не друго, може би това е задоволително предизвестие за други, които може да дойдат след Тръмп, с цел да не се окажат в сходни обстановки.
Но на този стадий е ненапълно подозрително, че Джеймс или Коми ще би трябвало да се борят с тестване. И даже да го направиха, по какъв начин може правосъдните заседатели да ги осъдят единомислещо при доста по-високия стандарт на доказателства? След като администрацията се бори да накара огромни правосъдни заседатели - които не би трябвало да са единомислещи и би трябвало единствено да се съгласят, че има евентуална причина - да издигнат обвиняване?
Източник: cnn.com